Следващият текст е написан от Ричард Питкерн, един от авторите на реперториума Другият съавтор е Уенди Дженсън.
Стратегията за ветеринарния реперториум
Хомеопатията е изключително успешна при лечението на животни и има допълнително предимство да покаже, че ефектът не е плацебо. Намирането на лекарството…
за пациент с животни обаче е малко трудно. Имаме работа с пациент, който не може да общува с нас по обичайния начин. Можем да наблюдаваме и изследваме физически, да искаме информация от техните човешки спътници, но не е възможно да получим никаква информация относно усещанията или местата на тези усещания. Като пример можем да наблюдаваме накуцване на куче и внимателното изследване може да ни покаже, че е в десния преден крак. Може би можем да се стесним до ставата, лакътя, но не можем да определим вида на болката, нейното местоположение или ако болката се разпространява в други области.
Ние се сблъскваме със същия проблем с психични или емоционални симптоми. Можем да предположим общо тълкуване – може би, че агресивното куче е ядосано, но наистина е предположение. Виждаме колко е трудно точно да се тълкува човешкото поведение и следователно колко малко вероятно можем точно да направим това с невербалното животно.
Има и функционални промени, като абдоминални оплаквания, които, ако пациентът е човек, може да определи, дали са в областта на стомаха или панкреаса, но при животното трябва да се задоволяваме с по-общиа информация и това е „коремни“ оплаквания.
Какъв да е реперториумът тогава?
Като се имат предвид тези ограничения, може да се види, че стратегията за работа с животно трябва да бъде модифицирана от обичайната ориентация на човека. От тази гледна точка въпросът е кой е най-добрият реперториум, който да се използва като еталон. Опитът показва, че методът на Бьонингхаузен е много приложим, като това е особено при концепциите за модалност и съпътстващи. Тях можем за наблюдаваме. Можем да видим това, което изглежда облекчава животното – като търсене на хладни зони или нежелание да се движат. Наблюдаваме и други промени, съпътстващите, които изглеждат несвързани симптоми с основното оплакване. Акцентът на метода на Бьонингхаузен е много добре представен в реперториума на Бьонингхаузен, редактиран от Сайръс Богер. Богер много умело организира и представя метода на Бьонингхаузен.
Как редактирахме ветеринарния реперториум
И така ние използвахме реперториума на Boger / Bönninghausen като основа и започнахме с премахването на всички рубрики, които не могат да бъдат определени при животни – усещанията и други подробности, както е описано по-горе.
Следващата стъпка беше добавянето на рубрики или разширяването на рубриките, които от предишния ни ветеринарен опит знаехме, че са важни при работата с животни. Като основни източници използвахме реперториума на Кент, синоптичния ключ на Boger и новото ръководство на Jahr. Понякога друга информация беше взета от реперториумите на Knerr и Boericke, Водещите симптоми на Херинг и Енциклопедията на Алън.
Можем да обобщим това като кажем:
- Опростихме реперториума, като извадихме информацията, която не ни е полезна.
- Добавихме и подчертахме какво е най-важно за ветеринарния лекар.
Използване на реперториума
Получената ветеринарна експертиза се превърна в полезен инструмент във ветеринарната практика, тъй като улеснява намирането на подробности за случая. Използвайки метода на Bönninghausen, ние наблягаме на модалностите и съпътстващите симптоми при нашия анализ и много често това позволява да се намери необходимото лекарство.
Използвайки този реперториум, потвърдихме неговата полезност. Той позволява ефективно използване на хомеопатията при работата с животни и, както се надяваме, значително ще насърчи развитието на тази модалност при лечението на животни.
